May 9, 2006, 2:10 PM

Самотна къщичка видях 

  Poetry
878 0 9
Една открехната врата,
очаква нечие завръщане.
Затръшва я среднощна тишина,
а утрото отваря я с проскърцване.
Прозорците с прекършени криле,
от взиране крещят неистово,
презрели всеки силует
и даже сянката на нищото.
Прогниващият праг навъсен,
отдаващ чест на дървояди,
надеждата отдавна е изгубил
да чуе стъпките познати. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова All rights reserved.

Random works
: ??:??