Като изгубена сърна от стадо,
се лутах, ту тук, ту там.
Премръзнала усещах самотата,
беззащитна в матото на Горонгоза.
Лъвът надигна свойта грива,
безпогрешно жертвата съзря,
със скок напада той сърната
и всичко бе до тук!
След него, тигърът пристига,
на пир се той отдава,
чакалите се вият вече горе,
в очакване на своя ред. ...