Краката ми издишват топла прах,
алеята е мое продължение,
петкилометров ръст си пожелах,
гигантка съм от първо поколение.
Дресьор съм. Непокорният асфалт
настръхва цял в напрегнато очакване,
а после, примирен на своя старт,
потегля с мен в поредното надбягване.
И тичам през годините назад,
и търся те във ъглите на времето.
Дъхът ми лепне като мокър плат,
кръвта ми всеки миг ще среже вените, ...