Пристигат в онази, самотната гара,
качват се, слизат, релси пресичат.
Някой е тъжен, други е с вяра,
а има и хора, които обичат.
И всеки от тях идва за влака,
който при някой любим ще откара.
А там любовта търпеливо ще чака,
оставил тъгата в самотната гара.
И само цветята са будни в нощта,
стоманени релси с тях се пресичат.
Влакове няма, но тук любовта,
помни всички, които обичат. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up