САМОТНИ ДВОРЧЕТА ПРЕД ЗИМАТА
Аз много думи не изрекох,
в неверни мисли се препънах.
Познавам глухите пътеки –
превзети от татул и тръни.
Тресчици дялках за подпалки –
не смогнах огън да запаля.
Оставащите дни са малко –
над хълма слънцето прева̀ля.
Но сякаш есента е пазва,
в която кротко да се сгуша,
ветрецът притчи да разказва – ...