Мъжки сълзи, разпилени,
от вятърът сив, изсушени.
Който от време оно раздухвали
някога всички мъжки мечти.
Да живеят в любов без войни.
Мъжки съдби, неизстрадани,
недоплакани от майки добри.
За времето тъжно, от раждане
с вик...! За тях вълците вият
греховно със страст.
Мъжки сълзи, къде ли се скриха!?
Самотни очи, гледат във мрака.