Защо да се измъчваме така?
Самотни си обрекла - ти, ръцете ми,
а мястото ми в твоята душа,
тъй тясно е за влюбено сърце...
И спира ми дъха от въздихание.
Една сълза прелива предпотопно.
Какво, че ще валя от туй страдание,
щом няма да си с мене доживотно?
Защо да се обливаме с вина?
Нима е невъзможна любовта ни?
Напротив! Щом сме живи Ти и Аз,
тогава може чудото да стане. ...