May 24, 2016, 9:55 AM

Самотници 

  Poetry » Civilian
696 0 0

Ти помниш ли когато бяхме млади и малки бяха нашите деца?
Как дните ни минаваха в тревоги, които състариха младите лица.
Какво мечтаехме да им дадеме от нашия убийствен труд
когато станат те големи по своя път за да вървят?
В мечтите наши забързани пропуснахме ний толкоз много
от работа как бял ден не видяхме и следвахме си стъпките тъй строго.
Какво мечтахме а какво се случи от нашия съвместен труден път
как живота на уроци ни учи да пазиме децата-те да не грешат?
Сега сме вече твърде  уморени и силите напускат ни нали?
И двамата сме много променени във нашта есен почва да вали.
Когато влезем във сезон последен от цикъла на нашия живот
ний чувстваме се непотребни затворени там във някакъв имот.
Децата! - Те отдавна отлетяха да дирят на живота си късмет
а ние с теб седиме още в мрака на пейката до висналия плет.
И чакаме и взираме се там в тъмата , дали ще дойде някой да ни посети,
кой  от нас сега ще ги дочака, може аз а може да си ти?
Самотници сме ние двама с тебе, изказани са нашите слова
затуй във мислите си само, разговаряме за нашите деца.
Представяме си как някой иде и прашен  куфар влачи не един.
Той майка татко да си види да се порадват те на син.
Но мислите прекъсва ги звънене отново на домашен телефон
обажда се детето говори то със  тебе, за мене пита и за своя дом.
Казва мамо тате как сте? Имате ли нужда от това и онова?
Парички ще ви пратя още да си купите за зимата дърва.
Не! Няма да мога да си дойда,че има много работа сега
а и децата  за изпитите учат здраво ваканцията малка е била.
А ние радваме се и на толкоз да чуем няколко слова
сърцата радостно ни бият и цяла нощ говорим за това.
Отпуснати във сладка дрямка сънуваме си нашите деца
как малки са отново и как сме всички у дома.
Уроци тетрадки химикали разпръснати са те навред
напразно мъчим се да сложим във стаята си малко ред.
Събуждаме се и отново започва с трудности деня
как искаме да свършим много, но не слушат нашите крака.
А той Живота ни поднася  на свойта есен песента
със спомени ще го изпратим във дните си на старостта.
Ивелина Вречкова              4 май 2016г
               Woodbridje VA,USA

 

© Ivelina Vrechkova All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??