Sep 9, 2007, 9:00 PM

Самотник 

  Poetry
560 0 6

Спомени, спомени, време и страст,

време във времето, роза и храст,

Той, Тя и Ние, и онзи дори.

Ах, времето, времето, спомен гори.

 

И минали спомени в бъдеще време

и бъдеще минало в спомена дреме.

А розата даже не виждала храст,

а храстът самотен, без време, без власт.

 

И всичкото вкупом е някой събрал

и някой без времето свят не разбрал.

Светът е във онзи, а ние сме в тях,

а тя е във розата, храстът във прах.

 

Розата, знайте, сама не расте

и време познайте в ръце на дете.

Детето живот е и храстът от рози,

а храстът живее до конски обози.

 

И спомен минава, и болка дори.

И болката хвърляме в тъмни гори.

И спомен далечен получих от там,

но там е далече, а вече съм сам.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Е, чак пък сам...!
    Апропо - по въпросът със хартиения носител какво е положението?
    Защото ако положението е положително бих искала да го направя осъществително
  • ПРИВЕТ РОМАНТИЧЕН САМОТНИКО!!!
    Имам един директен въпрос и понеже съм СТРЕЛЕЦ -стрелям направо:-Моля да ми кажете дали имате издадени творби на хартиен носител - публикации в пресата или издадена стихосбирка.Информирайте ме чрез ОТКРОВЕНИЯ или чрез Е-мейла.Предварително ВИ благодаря!!!
  • Просто сякаш като чета и не съм на тази земя.Усешам едно свиване и болка отвътре,които думите ти обвиват като воал и за миг сякаш душата умира от душевен екстаз..благодаря ти за това,което ни подаряваш чрез стиховете си
  • Прекрасен словоред, прелестен стих, майсторски.
  • Силно!
  • Зави ми се свят
    Поздрав!
Random works
: ??:??