Самотник
Върви ти, самотнико странен,
намери, търси любовта,
като полъх вечерен, прохладен
тихо кажи и ела!
Трепна гласът на самотника беден,
сърцето тревожно в мъка се сви.
Вкопчил се в мисъл досадна,
дочака нощта, но пак без мечти.
А тя, любовта, просто избяга,
мрака погълна и тихия плам.
Тръгна той със самотата си няма ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up