semka (Емил Павлов)
18 3
Feb 6, 2019, 7:29 PM

Самотник 

  Poetry » Love
585 0 2

Останах само със самотата,

къде изчезна добротата?

Такава ли ми е съдбата,

а уж всичко идвало от душата...

Попитаха ме защо съм сам, бил съм добро момче,

помнили ме още от дете,

защо до мен никой няма,

защо в живота ми никой не остана?

 

Не знам какво се случи,

те ли ме предадоха или аз ги предадох,

но с никоя досега не се получи,

май душата на дявола си продадох...

И така самотата ме настигна,

дойде при мен още преди да мигна,

ръка за ръка се хванахме

и най-добри приятели станахме.

 

Е.П.

© Емил Павлов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти за изказването, хората, които ме познават, знаят какъв съм
  • Най-добри приятели станахте... Значи, не си сам. Значи, наистина си добро момче. Бих казала: прекалено добро. В любовта това е вредно. Другият злоупотребява, приема за даденост и слабост такава всеотдайна доброта. Познавам такова момче. Но, това си е моя теория. Може да не важи за теб, или лирическия. Поздрави.
Random works
: ??:??