May 27, 2009, 9:11 PM

Самотникът 

  Poetry
906 0 6

Зазидал се между четири стени,

самотникът живее сам сред свои,

загубил себе си сред мисли черни,

той безутешен чака дните бурни.

 

Останал глух за грохота днешен,

мечтае за барикади тъжен,

унило свел глава, проклина горко

съдбата на поколението младо.

 

А под прозорците му бучи живота,

революции в ума и сърцата,

върви тълпата устремена към прогрес,

разчупила окови и робски хомот.

 

Зазидал се между четири стени,

самотникът умира уморен, обиден,

не направил нищо за своя ден,

изживял напразно дните си печални.

© Айше Рубева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Никой не се обрича доброволно на самота.

    Наскоро прочетох книга на Хорхе Букай.Там се разказваше как един човек изгубил краката си по невнимание и след операцията се затворил в къщи,никой обаче не идвал да го види,никой не се интересувал от болката му,приятелите му го били забравили,той вече не бил достоен за развлеченията,за които са нужни крака...
  • И за мен идеята е интересна
    Поздрави!
  • Много ми харесва идеята.Самотникът е такъв защото не прави нищо за своя ден?Поздравление!
  • Много ти благодаря за тази критика!
  • Идеята е интересна, но изпълнението нещо ми куца.
    Според мен трябва да поработиш върху римата и ритъма, защото стиха върви тромаво и малко насечено се чете.
    Поздрави
  • За мене ли е писано това???
Random works
: ??:??