Проспах живота си почти на крак
или пък – да речем – наполовина.
Преди години знаех точно как
да удържа жена. И кана с вино.
Сега не знам. Градът един и същ,
съблякъл тишината кротко свети.
Разнася Темза дърве и камъш
към моите изгубени планети.
Не знам дали си моето ребро,
а аз пък от пейзажа щрих излишен,
но в джоба си ти сложи и Монро,
когато гръб разголи на летището. ...