May 3, 2010, 3:57 AM

Самотно 

  Poetry » White poetry
987 0 19

 

 

 

 

Непонятно красив ще остане,

/

изсвирил последния вятър

/

с ръце, отлетели в морето,

/

разбитият плаж на мечтите.

/

Той има сърце, измеримо -

/

сълза от пресъхнало лято

/

и зима, запълнила дните

/

на вяра, от взор потъмняла.

/

Прилича на пълна луна,

/

на приказка в тъмно лилаво.

/

И шепне без глас, без тъга,

/

 че краят е просто начало.

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??