САМОТНО ДЪРВО НА ХЪЛМА
Все още моят край не е дошъл.
Не се вълнувам има ли го Рая.
Не вих с човек до мене като вълк.
За слава и богатство не мечтая.
Защото този свят е светлина –
която сме дошли за миг да видим,
и хлътнем ли към тъмната страна,
забравят се и грижи, и обиди.
Омраза не допускам в своя ден –
това е ситен текст, поставен в скоби.
Едничкото, което нося с мен, ...