Oct 19, 2010, 2:44 PM

Самотно в есента 

  Poetry » Other
591 0 7
Самотно в есента жълтее
дърво – раздало плодовете.
Пчели за него ще жалеят
до пролетта, до цветовете.
И мойта кожа се набръчква,
в забрава паметта линее,
ни детски погледи, ни мъжки
не се задържат върху мене.
Жълтеят есенни полета,
листа и кестени окапват,
само заключено сърцето
отмерва удари със брадва. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Шандуркова All rights reserved.

Random works
: ??:??