Самотно занимание
Вали, вали… не спира –
през душата ми, та в ходилата чак,
а Ризата ми все на сухо се препира -
на камък в спечен речен бряг.
Зная – Бог избира где да напоява.
До сами коритото подгизна,
а в него – ни капчица, ни влага…
пере ли се на сухо риза?!
Все чакам знак, че веч е побеляла.
Опитах да я съдера – от нея да излитна –
себе си продрах, а тя остана цяла… ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up