Гърдите ми се давят в стонове обрулени,
сълзите ми ронливи задушават като прах,
отвътре оцветих се в синьо - от студуване,
сърцето под леглото дяна се от страх.
Ръцете - от въпроси прашни оковани,
очите - сгъбени от рунтав плач,
а в мислите ми сбор направили са враните,
по кожата ми спомените галят със бръснач.
Не чувствам, не живея, само дишам,
самоубийствено изгарям, мостове руша,
не спя, не се кълна и не отричам,
че искам само теб. И нека да греша!