Оголените зъбери в пространството,
на необятните ми песъчливи дюни...
Забулват в непотребност постоянството,
до втръсване вгорчено помежду ни...
Тъгуващият вятър на разплатата
проплаква бездиханно в тишината...
Прекършвайки крилете на забравата,
в пророчеството ражда се обрата...
Покълват страховете непрокудени,
отявлени предвестници на болка...
Посяват вопли стъпките изгубени,
вклинявайки следи... до изнемога... ...