Jun 18, 2015, 12:04 AM

Сателит 

  Poetry » Love
499 0 10
Често, падащи звезди, сме виждали.
А как се раждат, кой видя?
Щастлив съм, че съм от избраните.
Скоро и при мен една изгря.
Мъждукала е някъде в простора.
Мечтала е да грее като другите.
Раздавала е топлина на хора...
Трудно оцеляла сред заблудите.
Подадох си ръцете. Да ги сгрее.
А тя обгърна ме със топлина.
Почувствала отново, че живее.
Понякога забравяла, че е звезда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев All rights reserved.

Random works
: ??:??