Nov 15, 2022, 1:28 PM  

Сбит преразказ 

  Poetry » Strict forms
263 0 6

СБИТ ПРЕРАЗКАЗ

 

Сънувам здрави коренища,

които рукват от небето.

Но по-нататък не е светло.

Защо след тях не виждам нищо?

 

И в пътища не се преливат,

пунктир не теглят – за посока.

Полета с тръни, хвощ и троскот.

И ни една засята нива.

 

Пустее цялата мера на село.

Така опразнена душата

валма и дрипици премята –

 

и няма драснати дори предели

за мъката и самотата –

в които дави се земята.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Миленка, България не е извървяла своя ЕСТЕСТВЕН път на развитие, тук все някой се упржнява кажи-речи от един век върху нас.
    Не съм съгласна, че образованието ни е бездушно, детето ми завърши миналата година, имам по-пресен поглед.
  • Вале, стана ми мъчно, докато четях, защото България е прекрасна и българите сме хубави хора, но политическата класа е време да я сменим, защото тази от много години става все по-продажна и крадлива. Но първо ни е необходим нов политически елит, а той се гради от детската градина, но не с такова бездушно образование.
  • Благодаря, DPP (SMooth)
  • Тъжната реалност. Хареса ми колко е образно и богато.
  • Благодаря, Валери, то това не е от сега, от много време е, дори отпреди демокрацията... Помня аз...
  • Безнадеждно е навсякъде, Валюше... не само на село. Творбата ти, макар и болезнена, е прекрасна! ❤
Random works
: ??:??