Сбогом ти казвам аз в тоз миг,
тъгата забрави, моля те, не се рови,
Сбогом ли ми казва любовта?
О не, не, не си върви...

Чувства в мен нима не останаха?
Човек пък се наричам.
Защо не го изричам?
Тичам и довиждане не казвам!

Кажа ли веднъж довиждане,
става на сбогом.
Нима богом ми е дадено проклинане?
Много ли боли, защото такъв ме роди?

В тоз ред ще кажа само сбогом,
не мога вече да издържам, щастието искам.
Сбогом, драги ми приятелю,
ти, сдателю на тази думичка, спечели.
Нима не сме те чели и пак не ще четем?

Сбогом, мамо мила, тъй сладко унила,
ще те обичам завинаги и както винаги,
моля те, не плачи, разбери ме, дойде и аз
да замина към тоз рай, за това е моя край.