- Някой да помогне - викаше тя,
а аз тичах за лекарства, за малко свобода.. .
Тя, горката, вярваше в чудеса.
Лекарят дойде - малка надежда в сърцето и зачака...
И пред мен вика и пищя, а болката остана и в съня...
Клюмнала главата си надолу,
да и мине уж, като всяка болка на шега.. Но от:
- Бабо хайде ставай., шегата остана на страна...
Тръгнах да напипвам пулс,
но сърцето ѝ само един удар си избра...
Писнах аз:
- Бабо събуди се!! – но баба се отпусна и заспа... ...