Как толкова години съм живяла в заблуда,
вярвах в празни приказки,
слушах всеки ден лъжи.
Всеки път се питах това ли е животът,
вместо любов да срещаме два празни погледа,
да спим на две отделни страни
и после пореден театър пред хората.
Вижте колко сме щастливи - уви.
И по навик си държахме ръцете,
а после ни галеха чужди ръце.
Аз, нямах сили за театри,
нямах сили за лъжи, ...