Сама не ме оставяй пак. Недей.
Отиваш ли си? Време ли настъпи?
Отиваш ли си? Хубаво... без теб
е същото, но само колко тъжно.
Къде си ти, когато вечета
притваря мигли и през тях наднича?
Най-ярката и огнена звезда
опитва се на тебе да прилича.
Отиваш ли си? Време ли е вече?
Навярно и мигът такъв настъпва?
Прегъната надве така треперя.
Ах, обещай, че ще се върнеш утре.