Здравей отново, приятелю далечен,
Ти за мене беше първото момче
Последно Сбогом, господарю безсърдечен
Благодаря ти, че върна ми ключа от моето сърце

С тези погледи дълбоко-празни,
Като недовършен стихоплет
Нека заличим думите омразни
И да си пожелаем занапред повече късмет

Любовта ни беше истинска, лъжовна
Една любов гореща с пламък сив
Аз бях малка и гальовна,
А ти мил и горделив

Оттук нататък пътят ни поема
Аз на север, ти - на юг
Сега друг мястото ти ще заема
Ти ще тръгнеш, аз оставам тук

И дните бързо ще минават
И друг целувките ще заличи
Красиви сънища спомените украсяват,
А тя ще търси себе си в твоите очи

Аз никога не ще забравя
Как гледах те, как милваше ме ти
Този спомен завинаги в мен остава,
Но този път не е болезнено, нали?

Защо да мразим? Та нали си подарихме
Късчета откраднати мечти
Твърде бързо от чашата с лъжи отпихме,
Но простено е: бяхме много млади - аз и ти

Сбогом, бъди щастлив! Благодаря,
Че показа ми и ад, и рай ведно
Сега на него подарявам си съня
Обещавам много да обичам,
Без да питам аз “Защо?”

Сбогом, оставям те сега,
Но ти винаги ще бъдеш част от мен
Признавам, понякога ще ми липсваш в нощта,
Но с неговия лик ще посрещам следващия ден

Таз игра завърши с равенство, нали?
Единствен този миг остава
Няма повече въпроси и сълзи,
Съдбата нови карти тепърва ще раздава

...Така говореше му тя в тъмнината
звезди се раждаха на мрачен небосвод
и затвори тя на старата любов вратата,
а пред нея усмихваше се новият живот...