Очите ми за миг се намокриха,
заплуваха в море от сълзи.
Те с поглед те намериха,
около ангели за теб дошли.
Обидих се на себе си,
не можех да помогна,
сигурно ме питаше "Къде си?
Та ти винаги стоеше с мен..."
и с погледа си жален така ме трогна.
И някой ще ми се присмее, че пиша за теб слова -
не привързване, а начин на живот нарича се това.
Навярно всеки имал е приятел ...