С бедни слова трябва да разкажа,
как не искам да тръгвам сега.
Със сълзи да крия очите си,
които тебе търсят в деня.

Душата си да мразя в скръбта,
ръцете празни да заравям в пръстта.
Трябва сбогом да ти кажа, мила,
и отрова във вените ми да стане кръвта.

Тръгвайки си, да забравя твойта чистота,
как завижда ти всеки срещнат за прелестта.
С каква омраза изпълваш всички женски сърца,
проклинат Бог и майка, потопени в ненавистта.

Моля те, само целуни ме на раздяла,
така лицата казват, да се срещнат пак няма.
Животът, любима, ще ни прости,
щом в забрава любовта ни отлети.