С бедни слова трябва да разкажа,
как не искам да тръгвам сега.
Със сълзи да крия очите си,
които тебе търсят в деня.
Душата си да мразя в скръбта,
ръцете празни да заравям в пръстта.
Трябва сбогом да ти кажа, мила,
и отрова във вените ми да стане кръвта.
Тръгвайки си, да забравя твойта чистота,
как завижда ти всеки срещнат за прелестта.
С каква омраза изпълваш всички женски сърца,
проклинат Бог и майка, потопени в ненавистта. ...