Сбогом моя тъжна любов,
без начало и край... и обречена!
Преживяла и страх и сподавила зов,
все в молитви смирено изречена!
Моя тъжна любов, сън изсънуван -
как прегръщах те в нощи самотни,
как наричах те, колко бленувах
и те чаках на прага си кротко!
Не можах да те имам наяве -
тъй жадувана и болезнено чакана.
Ти подмина ме, просто така ме предаде...
Ще се срещнем ли с тебе? Може би... някога! ...