СБОГОМ, МИЛО МОЕ ДЖИПИ!

... щом джипито ме зърна, и ми рече, че хич не му приличам на болник:

– Отивай си! Не си за мен, човече. Не се ли виждаш? Як си като бик! –

прибра си потребителската такса, връз нея взе ми трийсет кинта – кеш,

поне да беше ме запитал как съм! – пък то, да ти е драго да умреш,

почука ми с два пръста по стомаха, натисна ми и слънчевия сплит –

ни кръвно, ни подагра, нито захар, ни Паркинсон, Алцхаймер и бронхит,

туй джипи напоследък ме нервира – щом се събудя с третите петли,

не смея да изпия халба бира, да дръпна серт тютюн – две-три лули,

изгубих си условните рефлекси – да свалям на девойките звезди –

и вече не изглеждам твърде секси, или, поне не тъй – като преди,

по хълмите не викам "Ой-ла-ри-пии!" – и няма, май, какво да правя тук...

Решил съм да го сменям мойто джипи със някоя девойка във Фейсбук!

31 декемврий 2022 г.

гр. Варна, 8, 40 ч.