Сбогом, приятелю!
На Емо
Великден падна като гръм
и стаята се свлече
с метален телефонен вопъл –
че теб те няма вече.
И приказната светлина
На празника потича
В сълза, въздишка, тишина,
във восъчна свещица.
Денят се сгуши на кълбо
във диплите на мрака. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up