Сбогом с детството..

Aug 30, 2006, 11:22 AM

Poetry

693 0 4

Сбогом,
с ДЕТСТВОТО си взех...
И с надежда в очите
към ЗРЕЛОСТТА на път поех,
а за другар
- си взех мечтите.
Но, ме посрещна
ТЪМНИНА
и страх сковаващ
ме прегърна.
А всяка минала мечта
в прах
посърнал
се превърна.
Стоманени се впиха в мен
на ДНИТЕ
сивите
окови.
С немощен стон
и дух ранен
живота ми се в тях зарови.
И само болка и тъга
очакваха ме
в
тъмнината.
Стопи се
моята душа
в очакване
на СВЕТЛИНАТА.
А ЗРЕЛОСТТА
с един замах,
последните
надежди
срина...
Мечтите ми превърна
в прах
и с горда стъпка
ги отмина...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Веси (Весела Кънчева)

2006-08-30T18:23:23+03:00

Стихът е прелест, чудесен, просто нямам думи от възторг след прочетеното! Браво!!!От мен голяма 6!!!С удмивки.
Веси
Романтик (Христо Костов)

2006-08-30T16:36:24+03:00

Маги, човек винаги с надежда отива към зрелостта. Но когато се сблъска с трудностите, разбира колко е далеч това, за което си мечтае. Не губи мечтите си, бори се за тях!!!
Поздрави за стиха!!!
juspar (Десислава Панчева)

2006-08-30T14:33:33+03:00

Да...това е прехода от детето към сериозния човек...(без значение на колко години си когато се случи..)наскоро си мислих върху това..
petinka67 (Петя Кръстева)

2006-08-30T12:39:23+03:00

Много е хубаво!!!
Поздрави!