Опитвам се по навик да тъгувам,
приел, че любовта е тежка мъка.
Е, вярно, аз на фактите робувах
с горчивия си опит от разлъки.
От дългите ми полети в небето,
докосвайки на някого миражите,
очите ми са правили морета,
а самотата ми рисуваше пейзажи...
Загубвах се със седмици, с години.
(Завръщането трае цяла вечност.)
Мечтаех някой просто да ме види.
Животно, храст, дърво, или... човек. ...