Aug 7, 2016, 10:53 AM

Сбогуване 

  Poetry » Love
937 2 26

 

Сбогуване

 

Моя единствена, жарка любов,

Денят ми си избра пътуване.

Можех да те чакам още любов,

но поех към дългото сбогуване.

 

Моя южна и знойна любов,

трептиш - мараня в къдрава лента,

тюрбан си поставила нов,

ухание пръскаш на мускус и мента.

 

Любов, туптиш в мен надълбоко,

подпряла с ръцете си мойто сърце,

сякаш го вдигаш високо, високо -

да вдиша без теб от небе. Откъде,

 

откъде да откърша аз сили кажи,

Обич, светла, луда и тъй бързонога?

Да стъпя гърбом - „шепа пръст”, а тежи -

да я хвърля след теб няма да мога.

 

Ти тръгна, любов, обичащ ме, топъл

Спи, любов, спи в легло обледено!

Всеки стих пиша с глух и тих вопъл,

а сърцето ми бие до смърт учестено.

 

Няма ме вече в твойто небе, Обич моя,

най-бързо забравят очите, но помни ме!

Ако дойда в съня ти и сетиш ме своя -

моля те, не протягай ръце - прогони ме!

 

 

/посветено на двама, които се обичаха много/

 

© Ренета Първанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??