(с 2017-та)
Не искам да те помня. Обещавам
(на себе си), че ще останеш прах.
Оттук нататък само ми остава
да констатирам, че те преживях.
Написа по дланта ми сто урока.
Разплаква ме. Съсипа ме почти.
Остави белег раната дълбока.
Изправих се. По-силна от преди!
Отне ми много. Но остави в мен
едно зрънцé, което да покълва –
Надеждата, че в утрешния ден ...