Ти си тръгна, аз плаках след теб,
реки изплаках, докато пресъхнах.
На мястото поникна слънчоглед
и впери поглед в слънцето изпръхнало.
Ти си тръгна, останах сама
с мойта болка, тъга и униние,
но очаквах, привела глава,
някой ден отново да те видя.
Ти си тръгна, не погледна назад,
не протегна за сбогом ръцете си..
И едва тогава осъзнах -
ти не бягаш от мен, а от себе си! ...