Друг свят те мами, мила моя, време е за разлъка.
Философии житейски, мъдрост - станаха на пух и прах,
не мога да преглътна коравия залък на мъката,
в сърцето ми пипала студени пусна лепкав страх.
Безсилна съм – пред очите ми изтлява твоя живот
ден след ден - подобно лоена свещ се топи,
очите помръкват, потъват някъде надълбоко,
душата - птиче притихнало – готви се да отлети.
Отвън пролетта ти маха с клончета розови, бели,
на прозореца твой цветята изправят глави,
но в очите любими мракът настъпва, стели се.
Отсреща, в ъгъла тъмен, крило на ангел блести. ...