Време е да тръгваш, музо моя! Твърде дълго май те задържах... Недостойна се оказах в тази роля – (Развенчана бях по своя воля!) сринах се, пропаднах в пълен крах!
Жалко за мечтите разпилени, за огнището, затрупано в снега... Не повярва в любовта и в мене – няма да те моля на колене! Сбогом, музо, тръгвай си сега!
Ако мислиш, че Зем ще подмине и няма да реагира-лъжеш се! Сега ти слушай:
Моя тиха,
невъзможна любов!
Най-добрия си стих
за теб ще напиша!
Безмълвното стенание
на сърцето да чуя, готов,
с плача на душата ти дишам.
Препускат коне и
надбягват се с вятъра.
Зов за Обич влече хергелето.
Бялата лястовица е
кацнала върху шатъра
и оглася с цвърчене полето.
Майчина сълза приспива детето.
Обич преплакваш живот да дари.
Разделени съдби-всичко дадено, всичко взето.
Любовта си приспиваш ...и боли...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Хубаво е !