Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Sep 25, 2009, 1:47 PM

Сбогуване 

  Poetry » Love
795 0 15

Много дълго те чаках, прокапах
като есенен лист след дъжда.
Много исках, но вече не мога
да събудя във теб любовта.
Всички пътища свършват в сърцето,
откъдето потегля бездъхна тъга,
като дълга протегната песен
на умора, без смях, самота...
Много дълго, така те обичах.
(Избуяла във цъфнала ръж)
Запламтяла от жажда изгарях
и сънувах теб - влюбен в мен дъжд.
Миг любовие, после е вечност
на безутешие и тишина.
Безсловесни, очите се губят.
Не потегля към нас светлина.
Беше пролет и лято, и есен.
Беше всичкото в мен, моят зов.
Бях за тебе  - лунната песен.
Ти за мене - едничка  любов.
Не протягай към мене ръцете -
и вълните са нежни, но давят.
Нищо назад не ще се завърне.
Само устните... ще се запомнят.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??