Mar 29, 2012, 7:52 PM

Сбогуване 

  Poetry » Other
1465 0 11
Прегоря лятото, като свлечена кожа на гущер.
Хладно е, след дъждът завалял.
Мирише на есен и огоряло стърнище.
С дъх на мокро куче тича вятърът
по тревите, до охра излъскани.
И е бременна с утрото вечерта.
Цвят кехлибарен наливам в тумбеста чаша
и наметнал жилетка, гледам от терасата
как решиш косата си преди лягане.
А звездите смутено пристъпват на пръсти
и ръсят бисерен, светулков прашец
върху раменете ти голи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тасо All rights reserved.

Random works
: ??:??