Сбогуване с лятото

Есента нахлува

вече и от днес –

тя ще ме вълнува

тъжно, но с финес.

А под листопада

смело ще вървим –

в дръзката каскада

с вятърът любим...

Може да намеря

даже лозов храст –

и във гроздобера

да се включа аз...

Виното когато

почне да кипи́:

– Сбогом мое лято

ще ми липсваш ти!...

И сега в сезона

зрял на мъдростта

искам да си спомня

всичките лета́...

Щом на буйно вино

гроздовият сок

прекипи невинно –

млад ще съм... И Бог!...

Бяха страстни – вярно –

летните нощи́,

с много легендарни

хубави Жени!...

...но...о: прости ми лято –

в есенният ден

с Дух дарен богато

съм предизвестен...

И от днес нататък

„древният“ ми Свят –

(есенен и сладък

в своя листопад

и със младо вино

страстно упое́н)

с радост ще премине

в Новият си ден...

... Сбогом мое лято“

в теб ми бе добре –

и в едно усо́е,

и в едно море!...

С любовта на плажа,

с безразсъ́дността,

с щедроста в пейзажа,

с лудост в младостта...

Страшно много имаше

падащи звезди

и Любов пронизваше

моите гърди!...

... Сбогом мое лято,

но дадеш ли знак,

с птиците във я́то –

ще се върна пак...

21.09.2021.