thedac (Димитър Драганов)
873 1129
Sep 11, 2021, 9:39 PM

Сбогуване с мъжките илюзии 

  Poetry
353 0 4

Тя ухае на изпрано, а косата е на кок.
Сутрин става много рано и отива на кръжок.
Подранява и намира как с любов да изплете
от кавгите на всемира мир за всякое сърце.

Тя танцува, готви, тича и отглежда две деца!
Тя воюва – но обича! Тя е радост и тъга!
Не забравя да раздава мир, любов и топлина
и човешки да прощава на човека след злина.

След злините се изправя и очите ѝ блестят.
Тя умее да се справя, щом мечтите ѝ горят.
Слага финото червило, после тъмни очила.
Мисля – птиче се е свило в тази борбена душа.

Ти си истинска стихия! Даже свят ми се зави,
щом успя да ме разкриеш колко търся те в зори.
Ти си дъжд, закапал рано, и си моята искра.
Аз съм мъж, а ти си дама и отглеждаш две деца.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??