Сбогуване със страха
Днес чух аз глас: „О, моля те, пусни ме!”
Не виждах никого у нас,
а този глас ме викаше по име
във онзи пуст, безпътен час.
„Какво си ти?” - попитах боязливо –
„Защо ми шепнеш тихо във нощта?”
Сърцето ми така се беше свило,
че щях за малко да се разрева.
„Ти не позна ли своя страх, момиче?
Държиш ме буден ден след ден.
Със съня си ти сега прости се ...