Jan 30, 2017, 8:52 AM

Сбогуване със Светлината 

  Poetry » Other
530 4 16

Твърдиш, че драснато било е всичко

и време е да продължиш.

Ела да те прегърна и върви, душичко-

не може все да ме болиш.

 

Пътеките са много- с ум избирай.

Знам- нямаш си сърце.

Изгубиш ли се, да вървиш не спирай.

Крилете ти ще се превърнат във ръце

 

и с тях ще можеш да запалиш огън.

Нощта ще се превърне в ден,

а милостта на моето човешко “сбогом”

ще те обича вместо мен. 

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??