В мечтите си често пътувам далече
и куфари стари съм стегнала вече.
Пътувам към свят нов, непознат,
че той ме омайва като опиат.
И ето, мечтата ми стана реална -
тръгнах изплашена, сантиментална,
отправих се заедно с вятъра само,
да търся нещо непознато, голямо...
Часовникът отмерваше сякаш едва,
пътувах през чужди градове, села,
пътят се виеше дълго безкрайно
и само луната ме следваше тайно. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up