Представете си небето с пътища и магистрали,
регулировчици на всеки облак с палка,
къде и колко да летим ни сочат светофари,
по правила и разпоредби да мечтаем с мярка.
И птиците закотвени във клетки,
със вързани крила по график,
плащат данък зарад свойте песни,
с душа, изгубена в забързания бизнес трафик.
Това е то животът социален и модерен,
по план и по програма деня си да градим.
Заради реда в затвор децата да посеем
и чувствата по някаква си схема да редим.
Новините се превърнаха във шестото ни чувство.
Вътрешният глас е просто някаква статистика.
Съвестта свободна е в графата блудство,
а подтисничеството - печеливша математика.
Представете си небето, оградено със бодлива тел,
представете си, че трябва за луната и звездите да платите.
Не се ли случва във сърцата ви туй робство без предел,
заради което продадохме си ний душите.
© Антония Спирова All rights reserved.