rudin (Иван Христов)
858 1444
Sep 3, 2012, 8:46 PM

Сценка на асфалта 

  Poetry » Other
494 0 8

Ефирно-лека, ти танцуваш

в нощта, на първи капки дъжд

и над асфалта сякаш плуват

коси със цвят на зряла ръж.

 

Прекрасна Барби!... Буратино,

с длето издялан от дърво,

играе степ от нямо кино

в дъжда, на пътното платно.

 

Шофьорите пред сцена-чудо,

колите спират насред път

и техните чистачки лудо

напред – назад в синхрон метат.

 

Но скоро есенна завеса

от дъжд закрива първа част

на тази мъничка пиеса,

обсебваща с магична власт.

 

Нас често пътят ни предлага

на светлини, в проливен дъжд,

безброй повтаряната сага,

с пораснали жена и мъж.

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздравления, Ванка. За магията на думите!
  • винаги съм се чудила, защо детективите и форензик-следователите, когато са на местопрестъпление, не включват лампите, а осветяват с малките си фенерчета детайлите...чак сега ми светна - така нещата се виждат по-добре и всяка подробност става видима.
    поздравления за стиха!
  • Като приказка!
  • Поздрави за Барби, Боратино и находчивостта на автора.Wali
    /Виолета Томова/
  • Наистина красиво.
  • Романтика...!!!
    "Нас често пътят ни предлага
    на светлини, в проливен дъжд,
    безброй повтаряната сага,
    с порастнали жена и мъж."
  • Руден, много нежно и красиво. Поздрав!
  • !!!*
Random works
: ??:??