Тъжно е разцепеното огледало,
в него виждам се на две.
Как искам миналото да е остаряло,
а бъдещето ми да е дете.
Но няма връщане назад,
пред него образите ми са два.
От мен зависи коя да бъда, просто трябва да си избера.
Времето минава неусетно и същевременно се точат трудните ми дни.
Един ден добра, на другия пък лоша. Кой от образите ми ще победи?
Слънцето навън ми се усмихва,
после пък приспива ме дъжда.
От мисълта за теб кожата ми настръхва, ...