Счупи ли се като изпусната чаша

на малки парченца сърцето ти?

Пръсна ли се от напъни тежки,

от викове, от любови грешни?

Изгуби ли се сред хора всякакви

с мечти, с илюзии и надежди душата ти?

Скри ли се от погледите злокобни

на болни мозъци, озъбени насреща ù?

Запази ли се като цвете разцъфтяло

по улиците прашни красотата ти?

Опази ли блясъка в очите си от сълзите,

изплакани не от радости, а от мъки?

Ако не си, не си единствено ти

и ненужно е да се упрекваш напразно.

Когато видиш ме с тези красиви очи,

усмихни ми се! И „здравей“ ми кажи!

Калин Вълов

www.kalin-valov.hit.bg