Преди години счупих огледало,
оглеждайки се, любовта ми се изсмя.
Не вярвах на проклетото начало -
на болка и болезнена съдба.
Опитвах се парчета да събирам,
с лепило даже да ги залепя,
но с тях усещах, че умирам.
Прорязваха навсякъде плътта.
Дали това бе моя орисия?
Не знам! А може би било е знак
за края на любовната магия...
Остана плачеща на оня праг.